събота, 27 октомври 2012 г.

Les cannelés - eмблемата на Бордо

Ако ви се е случвало да се поразходите из департамента Gironde във Франция, може вече да сте опитвали интересните малки сладкишчета с уханна карамелизирана външност и нежно меко сърце. Най-хубави са, казват местните, когато още са леко топли и съветват да се хапват в деня, в който са приготвени, защото (ще си позволя да цитирам) "на другия ден не представляват интерес". Всъщност проблемът какво да ги правите не е чак толкова неразрешим, защото след като опитате едно още топличко, веднага след това ще се пресегнете за второ, после за трето... и ако си имате и компания, те свършили след няма и 10 минутки :)


Формички за cannelés за съжаление в България няма да си намерите, но ако някои от вас вече имат, ето ви възможност да се престрашите да си направите един истински регионален специалитет от Югозападна Франция. Има голямо разнообразие от рецепти с различни добавки - плодове, ядки, шоколад, крем, има дори солени варианти. Аз избрах да ви покажа базовата рецепта - оригинални Cannelés Bordelais, които вие може да обогатите допълнително. Някой следващ път мога да добавя още идеи, които съм опитала и са ми харесали, а и тепърва още много ще имам да опитвам, защото вече си имам вдъхновение.

Cannelés Bordelais


Необходими продукти*:

250 мл. прясно мляко
1 яйце
1 жълтък
50 г. брашно
25 г. масло
125 г. захар
1 шушулка ванилия
50 мл. тъмен ром

Приготвяне:

В малка тенджерка сложете млякото, маслото, семенцата и шушулката на ванилията и загрейте до кипване. Махнете съда от котлона и оставете да се охлади.

Смесете захарта и брашното в друг съд. Добавете към тях яйцето и жълтъка (извадени от хладилника поне час предварително), след това алкохола и разбъркайте енергично с бъркалката. Прецедете охладеното мляко и го добавете към останалите продукти, като разбърквате много добре за да не се образуват бучки. Получава се тесто, подобно на палачинковото, малко по-рядко от него. Изсипете получената смес в не голяма бутилка или друг удобен съд, затворете го и оставете сместа в хладилника за 24 часа или поне за 1 нощ.

На следващия ден загрейте фурната на 210 градуса. Извадете бутиклата от хладилника и я разтръскайте силно, за да се хомогенизира сместа. Поставете формичките за cannelés в тавичка и ги намаслете хубаво с масло за по-добър карамелен ефект. Това количество смес е достатъчно за около 10 броя стандартни cannelés или за 20-24 мини (моите са от мъничките, много са сладки - точно колкото половин палец! Напълнете формичките, но не съвсем до ръба, защото по време на печенето се надигат. Сложете ги във фурната, за предпочитане на малко по-долна скара и печете около час - час и петнадесет минути за големи формички или 45-50 мин. за мини. За по-добра карамелизация удължете времето с още 5-10 минутки.


Извадете сладкишчетата от формичките, докато са още топли. Изчакайте ги да глътнат малко въздух и ги нападайте!Забравих само да напиша, че суровото тесто може да се съхранява до 3 дни в хладилник, ако нямате време да го изпечете веднага.

Надявам се да съм ви заинтригувала! Бон уикенд! :)

* Основна рецепта за класически канелé

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Световен ден на хляба

Утре, 16 октомври, за пореден път ще бъде отбелязан световният ден на хляба. Като човек, който всеки ден меси хляб, не мога да остана равнодушна към това събитие, затова тази вечер отново ще ви разходя до Средиземноморието, само че от другата страна. В компанията на един такъв приятен аромат, който изпълва цялата кухня още докато хлебчетата са във фурната и на мек и нежен вкус, който ще погали вкусовите ви рецептори. Дали точно в Мароко си похапват от тези питки не зная (може би, щом така са ги кръстили), но във всеки случай си е разнообразие на трапезата, особено за закуска с масълце и конфитюр от новата реколта.

Марокански хлебчета


Необходими продукти:

500 г. бяло брашно
6-7 г . суха мая
50 г. разтопено масло
1 яйце
1 с. л. захар
1 ч. л. сол
около 250 мл. топла вода

за глазиране - 1 жълтък, разбит с лъжица-две прясно мляко

Приготвяне:

Сложете всички сухи съставки в купа и ги разбъркайте. Добавете към тях едно яйце на стайна температура, масълцето и постепенно топлата вода. Омесете меко тесто, което обаче не трябва да лепне. Оставете го да втаса на топло място, докато удвои обема си. Премесете го отново върху набрашнен плот и го разделете на 8 равни части. Оформете малки питки, подредете ги на разстояние в леко намазнена тавичка и ги оставете да втасат отново за половин-един час.

Включете фурната на 220 градуса.

Намажете всички хлебчета много хубаво с разбит с малко прясно мляко жълтък и изпечете за 20-30 мин., докато се зачервят апетитно. Оставете ги съвсем леко да си поемат въдух на решетката и си ги хапнете още топлички.

Ето как изглеждат като се разчупят:


За финал искам да отправя един личен призив - опитвайте се да не изхвърляте стария хляб! Има толкова много начини, по които може да оползотвотите изсъхналите парченца - направете си домашна галета, хрупкави крутони, пригответе си хлебен пудинг.. каквото и да е. Просто помислете за миг, че в момента, в който вие изхвърляте сухото крайче, останало от по-миналия ден, някой някъде там (всъщност милиони хора по света) няма какво да яде :(


четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Apple Dappy

Онзи ден, докато си вървях сутринта в студа и си зъзнех, изведнъж се усетих, че си рецитирам наум сонет 116 на великия Шекспир, с който едно време учителите в гимназията просто си умираха да ни тормозят. "Едното време" всъщност се отнася за преди около 17 години, когато се впуснах да изучавам тайните на английския език. Точно този, който сега е навсякъде около нас и все пак не съвсем същият - еволюция, какво да се прави... Само дето в случая нещата не се развиват в правилата посока, но това е тема на друг разговор.

В този ред на мисли се зачудих защо така нямам нито една британска рецепта в блога си. Голям пропуск от моя страна при цялата любов, която храня към онова късче земя вече толкова години.  Затова реших да дам шанс на британското ми "аз" да се прояви в кухнята и приготвих една стара класическа рецепта - интересна и красива като английския език такъв, кaкъвто звуча той през онази мразовита сутрин в моето съзнание, а не лигавото плюнчене, което през последните години стана толкова модерно. Един истински девънширски ябълков пудинг; рецепта, датираща още от Викторианската епоха - Apple Dappy.

Ровейки се за рецепта за Apple Dappy попаднах на два основни начина на приготвяне. Първият начин изисква ябълките да се сложат в сурово състояние в тестото, след което десерът се залива със сладък лимонов сос и се изпича във фурната. Вторият начин, който избрах и аз, е ябълките предварително да се задушат, карамелизират и овкусят с всички аромати и тогава да се изпекат.

В чест на английската кухня ви представям моята реализация на тема:

APPLE DAPPY
по идея от Cakes in the city




Необходими продукти:

за тестото:
250 г. брашно
3 с. л. захар
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. хлебна сода
40 г. (1/3 пак.) масло на стайна температура
прясно мляко - около 100 мл.

за пълнежа:
3 големи сладки ябълки
30 г. масло
3 с. л. захар
1 с. л. мед
сокът и кората на 1/2 лимон

Приготвяне:

Почистете ябълките от кората и семките и ги нарежете на кубчета. Сложете ги в купа, поръсете ги с лимоновия сок и ги разбъркайте - това ще ги предпази от потъмняване.

Загрейте масълцето в тиган с незалепващо покритие на не много силен огън. Прибавете захарта и когато тя се разтвори и започне леко да се карамелизира, прибавете ябълките, заедно с всичкия лимонов сок. Разбъркайте, поръсете с малко мед за допълнителен разкош и оставете плънката да поомекне (но не прекалено, защото след това й предстои печене във фурната). Към края на готвенето добавете лимоновата кора и когато ябълковите кубченца са готови, махнете съда от огъня и ги оставете да се охладят.

Пригответе тесто от посочените продукти. Смесете всички сухи съставки в купа, добавете мекото масло и малко по малко прибавяйте мляко, за да омесите меко тесто, което обаче не трябва да лепне, трябва да бъде гладко и лесно за разточване. Ако имате кухненски робот, той също ще свърши работа.

Загрейте фурната на 200 градуса.

Върху леко набрашнена повърхност разточете тестото на правоъгълник. Разпределете отгоре равномерно вкусните задушени ябълки. Ако случайно ви е останала течност от тях, отцедете плодовете преди да ги сложите върху тестото, но не я изхвърляйте. Навийте правоъгълника на руло и го нарежете с остър нож напречно на 7-8 парчета и ги подредете като охлювчета в тавичка, постлана с хартия за печене. Полейте с това, което ябълките са си пуснали, поръсете десерта леко със захар и запечете до апетитно зачеряване.



Пудингът се сервира топъл (макар че и охладеното парченце на другия ден беше много, много добро!), с бита сметана или по възможност с превъзходния и леко затоплен clotted cream, който Дени така хубаво описва в една от красивите си публикации за графството, съседно на това от което идва и днешната рецепта :)  Явно в онзи край на страната има какво да се опита и този съхранен през годините десерт също е доказателство за това. Да ви е сладко! :)