За първи път видях тези звездички в моята финландска книжка, която преди време пропътува целия път от Тампере до София (и то в най-големия студ), за да попълни библиотеката ми. Още тогава си ги набелязах и днес вече са факт.
Рецептата не спазих. Тестото приготвих сама, по свой вкус - истинско многолистно тесто с мая и лимонов аромат - получи се много добре и се разлисти разкошно. Сушените сливи, които си купих преди време, бяха малко количество и реших да си ги запазя за Коледа, когато пак ще творя такива звездички. Вместо тях направих микс от каквото имах и пак се получиха много добре. Затова, нека ви представя моите
Финландски коледни звезди
за тестото:
300г. бяло брашно
1/2 пак. суха мая (от 7 г.)
60 г. захар
1/2 ч.л. сол
3 щипки настъргана лимонова кора
бучка масло, около 10-15 г.
около 180 мл. прясно мляко
1/2 пак. масло (от 125 г.)
за пълнежа:
ябълка, нарязана на кубчета и поръсена с лимонов сок, за да не потъмнява
стафиди, предварително накиснати в малко ром
счукани орехи
настъргана лимонова кора
или друго по ваше желание - сушени плодове, конфитюр или както е в оригиналната рецепта - пюре от сушени сини сливи.
жълтък за намазване (по желание)
пудра захар за поръсване
Приготвяне:
От посочените продукти се замесва тесто. Всички сухи съставки се смесват в купа, към тях се прибавят мекото масло и постепенно затопленото прясно мляко и се меси, докато се получи хубаво гладко тесто. Оставя се да втаса, покрито с кърпа, докато удвои обема си.
Върху набрашнен плот се изсипва втасалото тесто и леко се замесва отново. С помощта на точила се разточва на правоъгълник. Мислено разделяме правоъгълника откъм дългата му страна на 3 равни части. Нарязваме кубчето студено масло на слайсове ги подреждаме в средната част на правоъгълника така, че да се покрие цялата, след което хващаме първо едната страна, примерно дясната и я загръщаме навътре върху частта с маслото, а след това върху нея по същия начин и загъваме и лявата страна на правоъгълника - става като папка. Притискаме леко с ръце, изтупваме излишното брашно и оставяме тестото да си почине за половин час в хладилника, завито в свежо фолио.
След 30 мин. изваждаме тестото, отново върху леко набрашнена повърхност и го обръщаме със загънатата част надолу. Разточваме отново внимателно на правоъгълник, разделяме мислено на три и отново го сгъваме по същия начин, както първия път. Оставяме тестото отново в хладилника за 15-20 минутки.
Тази операция се повтаря три пъти, като при всяко ново разточване внимаваме сгънатите части да се падат отдолу. След третото сгъване тестото е готово за употреба. Разточваме го на кора, дебела около половин см. и с остър нож го нарязваме на квадрати.
Всички продукти за пълнежа се смесват в купичка.
За да оформим звездите разрязваме по средата ъглите на всяко квадратче, все едно по диагонал, но само до половината, за да запазим средата на квадратчето цяла. В тази среда слагаме по мъничко от плънката, след което хващаме едно от получените крайчетата и го завиваме към средата; едно оставяме свободно, хващаме следващото и към средата и по този начин всички крайчета, докато се получи тази красива форма. Притиснете ги добре в средата, защото по време на печенето може да се отворят. Оставете ги отново лекичко да втасат.
Намазваме внимателно крайчетата на звездичките с малко разбит жълтък (това е по желание и трябва да се внимава да не се разтича много отстрани, защото тестото се слепва и не се разлиства добре) и ги печем в предварително загрята на 200-210 градуса фурна. Топлички се поръсват с пудра захар и са удивително вкусни и ароматни.
Разбира се, ако не ви се занимава, винаги може да си направите тези сладки и с готово бутер тесто. Много са красиви!
От тесто със същите продукти, но без да го правя многолистно, си направих и ето такива смешни елзаски човечета-бриоши. Оформих ги, оставих ги да втасат, намазах с жълтък и хайде във фурната! Очичките и копченцата са от нарязани стафиди, но може да използвате и натрошен шоколад. Прекрасни са - пухкави и мекички!
За финал и още мъничко финландско настроение ще ви покажа и зимното небе над замръзналото езеро в Тампере. Студът буквално се носи във въздуха, но е толкова спокойно и красиво... почти неземно!