Родопски пататник

Сигурно и вие като мен сте попадали на много варианти за приготвянето на това ястие. Със сигурност всички те са вкусни, макар че съм срещала и доста странни комбинации, като например варианти с кимион, или с разни колбаси вътре. Трудно би могло да се определи коя е най-автентичната рецепта за пататник, защото в различните краища на Родопите го приготвят различно, но като цяло ястието в оригиналния си вид е безмесно и в този ред на мисли искам да споделя моя начин за приготвянето му.

Когато бях дете баба ми, да е жива и здрава, много често правеше пататник. Обикновено го печеше в една много голяма тава, защото всички много го обичахме и си хапвахме добре :) За това, което оставаше залепено за дъното на тавата и трябваше буквално да се изстърже с лъжица, за да се изяде, се водеше война, защото беше невероятно вкусно и хрупкаво. Пататникът може да бъде приготвен и във вариант с точени кори и тогава картофите остават меки и сочни, а корите се запичат приятно и това, в комбинация с уханието на масло е нещо неустоимо. Има също така и разновидност със сирене, която май е излишно да казвам, че също е много вкусна.

Аз самата предпочитам да приготвям пататника в тиган с незалепващо покритие, на индивидуални порции, защото ми е по-удобно и защото се получава тази красива кръгла форма.

Ето и моята рецепта за този вкусен родопски специалитет:

Необходими продукти:

4-5 големи картофа
1 глава лук (или няколко стръка пресен)
1 яйце
1 равна ч.л. чубрица
1 равна ч.л. джоджен
сол на вкус

Приготвяне:

Картофите се обелват, измиват се и се настъргват на най-едрото ренде, след което се слагат в дълбок съд (може и в гевгир) и се измиват хубаво със студена вода, за да им падне нишестето. Много е важно после добре да се изцедят от водата (аз го правя, като взимам картофите в шепи и изстисквам силно), в противен случай после сместа ще се разводни. Измитите картофи се прехвърлят в друг съд, към тях се добавя една малка до средна глава лук (или половин, ако е по-голяма), нарязан на ситно, сол на вкус, подправките- джоджен и чубрица, малко черен пипер по желание и накрая едно яйце. Всичко това се разбърква хубаво, за да се разпределят подправките равномерно. Тиган с незалепващо покритие се загрява на котлона с малко олио и в него с лъжица се разстила част от картофената смес, като се притиска. Добре е слоят да не е много тънък, но и не много дебел- в единия случай ще стане по-хрупкаво (не че е лошо, но му се губи чара), а в другия пък ще трябва много повече време, докато се изпече и ще се обърне трудно. Пече се на средно силен огън и когато по краищата започне да се зачервява хубаво, се взима една голяма плоска чиния с диаметъра на тигана или по-голяма и пататника се приплъзва в нея от страната, която се е пекла досега, след което се захлупва с друга такава чиния и чрез завъртане се обръща. По този начин обръщането става лесно, без разпадане и разваляне на формата. За целта освен чиния може да се използва и голям плосък капак на тенджера. С помощта на чинията пататника се връща обратно в тигана и се оставя да се изпече и от другата страна.

Ако цялата тази процедура ви се струва рискована, може просто да изсипете картофената смес в тава и да изпечете във фурната, на около 200 градуса, там няма да се налага да обръщате. И още нещо- не се опитвайте да повдигнете пататника с шпатулка, за да видите дали е добре опечен отдолу, защото само ще го счупите. Ако случайно след като сте го обърнали ви се стори не достатъчно добре опечен, винаги може да завъртите още веднъж и да допечете. Ястието се сервира топло, но като изстине също е вкусно.