петък, 8 август 2014 г.

Реване

Вярвате или не, повече от 15 години не бях вкусвала от този десерт. Последните ми спомени за него са от времето, когато милата ми баба го приготвяше. Спомням си, че беше от най-любимите ми десерти, наред с един прозрачен лимонов крем, който баба разливаше в едни сладки десертни чашки на ромбчета. Кремът трябваше да се остави да се желира, което беше цяло мъчение за мен, умирах си за него! Рецептата за въпросния крем издирвах многократно и накрая я обявих за безследно изчезнала (но все още тайно се надявам да се появи отнякъде), но рецептата за реването баба надлежно е записала в готварския си тефтер. От този тефтер днес ви я представям и аз, обновена от мен и с препратка към слънчева Гърция, защото именно там, след толкова много много години, усетих отново истинския вкус на реването от детството - с плътна консистенция, без набухватели, пропито от омайващата комбинация на лимон и канела.
 
 
Без да знам в онези години, истинско вълшебно гръцко реване се оказа бабиното. Е, с малко побутване от моя страна, тъй като тя използваше ванилия за аромат. Моя е и идеята да го направя в индивидуални формички и мисля, че се получи много добре. И така, представям ви моя вариант на този вкусен десерт:
 
 
Необходими продукти:
 
за основата:
 
6 жълтъка
1 ч. ч. захар
1 ч. ч. грис
1 ч. ч. брашно
125 г. масло (1 малко пакетче)
 
за сиропа*:
 
1 и 1/2 ч. ч. вода
1 ч. ч. захар
1 пръчка канела
кората на 1/2 лимон
 
Приготвяне:
 
Разбийте жълтъците със захарта до побеляване. Добавете към тях разтопеното, но охладено масло, грисът и брашното. Разбъркайте всичко добре до получаване на хомогенна смес. Изсипете сместта в леко намазана с мазнина тавичка, заравнете и изпечете сладкишът в умерена фурна (180-200 градуса) до златист цвят на горната коричка. Аз разпределих сместта в индивидуални силиконови формички. От половин доза от посочените продукти се получават 8 броя сърчица. При този вариант времето за печене е по-кратко, отколкото ако изпечете цял блат, затова ги наблюдавайте.
 
Изпеченият сладкиш оставете да се охлади и след това нарежете на ромбчета. Ако сте си направили индивидуални формички, след охлаждането им ги извадете внимателно от гнездата, обърнете ги и ги надупчете внимателно с вилица от долната страна - така ще попият добре сиропа и в същото време няма да развалите търговския им вид. Подредете ги една до друга в подходяща по размер тавичка, с надупчената страна надолу.
 
Направете сиропа. *Баба правеше сиропа в съотношение 2 части захар към 1 част вода, но на мен сега това ми се струва прекалено сладко, затова промених малко пропорциите. За цялото реване ще са ви необходими около 2 дози сироп или малко повече, ако го искате още по-сочно. В тенджерка кипнете всички продукти, оставете ги да покъкрят 5-6 минутки и отстранете от котлона. С лъжица или черпак внимателно полейте сладкиша / формичките отгоре така, че сиропът да се разпредели и попие навсякъде. Оставете реването добре да се охлади преди консумация.
 
 
Виждате ли колко е сочно? Божествено е! Попадала съм на много рецепти за реване, но повечето ми изглеждат някак... не знам - пухкави. Като кейк, ама сиропиран. Това реване е малко по-различно - плътно, но не сбито, богато, сочно и попило от прекрасните аромати на Средиземноморието.
 
 
Да ви е сладко (а то е, доста дори, така че хапвайте с мярка)! ;)  
И весело, слънчево, усмихнато лято!
 
 

петък, 4 юли 2014 г.

Пилешки късчета в кисело мляко и босилек на фурна

Това е първата (и, надявам се, не последната) рецепта с пилешко месо, която показвам. Не, че не обичам пилешко, напротив, много го обичам дори. Просто избягвам да го готвя, тъй като не всички вкъщи са му фенове и досега си го хапвах предимно някъде навън, за да не предизвиквам излишна суматоха :) С промяната на начина ми на хранене обаче се наложи да го включвам по-често в менюто си и сега, може би, ще имам повечко възможности да покажа как си го приготвям.
 
Днес избрах да направя пилешки хапки. В случая за обяд, но стават и за мезенце. За момента наблягам предимно на по-диетичното месце, затова моите хапки са от пилешки гърди, нарязани на филенца, но ще станат хубави и с месо от други части на пилето. Идейката за тях преди доста време взех от Marmiton, а резултатът - вижте го сами:
 
 
Ето и рецептата:
 
Необходими продукти:
 
2 бр. пилешки гърди
1/2 кофичка нискомаслено кисело мляко
2 дебели филии стар хляб
1 шепа листа пресен босилек
1/2 ч. л. сух босилек (или използвайте други подправки по ваш вкус)
сол и черен пипер на вкус
мъничко зехтин
 
Приготвяне:
 
Измийте и подсушете пилешкото месце и го нарежете на филенца с еднаква големина. В купичка сложете киселото мляко и го подправете със сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте добре. Смелете хляба на трохи. Може да използвате и готова ситно смляна галета, но аз предпочитам да си я правя сама, тъй като винаги ми остава по някое и друго крайче хляб от предния ден, а и е много по-вкусна. Изсипете галетета в удобна дълбока чиния, прибавете към нея ситно нарязания пресен босилек и сухия босилек (слагам го за още по-интензивен босилеков вкус) и смесете добре всички съставки. Ако желаете може да използвате микс подправки пресни или сухи по ваш вкус - риган, мащерка, розмарин и др.
 
Загрейте фурната на 180 градуса. Пригответе подходяща тавичка, намазана с мъничко зехтин. Панирайте пилешките филенца първо в киселото мляко, а след това в босилековата галета:
 
 
Подредете ги в тавичката, полейте ги със съвсем тънка струйка зехтин и ги изпечете до готовност. Времето за печене зависи от големината на парченцата месо и от фурната ви, но между 30-45 мин. би трябвало да е ок. Лично аз предпочитам да пека повече време пилето, заради салмонелите разни, затова преценете сами колко време ще го оставите във фурната. Във всеки случай, когато е готово, трохичките ще са придобили приятен златист цвят, а месцето ще е крехко и ще се разкъсва без проблем като го боднете с виличката.
 


Сервирайте със зелена салатка и си го хапнете без угризения, защото е супер диетично. И грознично, бих казала, ама вкусно... затова - да ви е сладко! :)
 

понеделник, 30 юни 2014 г.

Любимите гръцки картофки

Всяка година през летните месеци имам повечко залитания към гръцката кухня, но бях решила да оставя въпросните картофки само със снимка, защото едва ли още има някой, който да не знае как се приготвят. Обаче напоследък ми е толкова лятно и така ми се ходи на море вече, че въобще не ми се готвят някакви засукани неща и основно наблягам на бързо и вкусно хапване от този тип. Затова, докато чакам да ми дойде музата за нещо по-така, пък и за да угодя на ваканционното си настроение, ще напиша все пак моята версия на прословутите картофки, които се научих да приготвям добре от гръцката ми книжка и които се комбинират чудесно с всякакви други такива мезенца и заедно с тях изпиват доста биричка.
 
Картофи на фурна по гръцки

 
Необходими продукти:
 
1 кг. пресни картофи
1 лимон
1 пълна ч. л. сух риган
5-6 с. л. зехтин
едросмляна морска сол на вкус
черен пипер на вкус
 
Приготвяне:
 
Тези картофки най-много ми харесват, когато са дребни и цели, но и големи да са пак стават вкусни - просто ги нарежете на четвъртини. В случая съм използвала пресни картофи с еднаква големина, които не знам дали си личи, но съм обелила, понеже вече ципичката им не е толкова тънка и въпреки това хващат прекрасна коричка.
 
Загрейте фурната на 200 градуса.
Сложете почистените картофки в купа. Посолете ги на вкус, добавете мъничко черен пипер. Стават много хубави, ако ги поръсите с едросмляна морска сол, както съм направила в случая. Прибавете ригана, сока от 1 лимон и няколко супени лъжици зехтин. Разбъркайте картофките, за да се овкусят добре навсякъде и ги изсипете в тавичка така, че всички да бъдат на един ред. Добавете вода, колкото да покрие картофките до половината, не повече. Печете ги, докато водата в тавичката се изпари, картофите останат само на мазнина и добият златист вид. Не ги разбърквайте по време на печенето, а само няколко пъти разтръскайте тавичката. Сервирайте ги веднага, щом са готови, обилно поръсени с пресен магданоз, който им придава още по-свеж вкус.




неделя, 15 юни 2014 г.

Време за пица


 
Днес искам да ви предложа не конкретна рецепта за пица, а рецептата за моето любимо тесто за пица и начина, по който аз я приготвям.  Откакто открих  тази комбинация от продукти, то се превърна в тестото-фаворит за тънка и хрупкава пица за всички вкъщи. Приготвената с него основа се изпича бързо, пицата получава прекрасна коричка без да изсъхва и има отличен вкус.
 
 
Необходими продукти:
 
500 г. бяло брашно
2/3 пак. суха мая др. Йоткер
1 равна ч. л. сол
1/4 ч. л. захар
1/2 ч. л. сух босилек или риган*
3 с. л. зехтин
1 яйце
хладка към топла вода за замесване на меко тесто
 
Приготвяне:
 
Тестото за пица се приготвя като тестото за хляб. Аз предпочитам да го замесвам на ръка, защото мога да контролирам количеството на водата, която е необходима за получаване на идеалното тесто, но разбира се, може да го замесите в кухненски робот или в хлебопекарната.
 
Всички сухи съставки се смесват в купа. В средата се прави кладенче, където се добавят яйцето (предварително извадено от хладилника 20-30 мин. по-рано), зехтинът и с постепенно добавяне на топлата вода се замесва меко тесто, което не лепне, когато е готово. Тестото се поставя в леко намазнен със зехтин съд, покрива със свежо фолио и се оставя да втаса на топло около два часа, докато значително увеличи обема си.
 
 
Тези продукти са достатъчни за приготвянето на три големи или четири по-малки пици. Втасалото тесто аз разделям на желания брой части и всяка оформям на топка, която оставям да си почине за 5 мин., преди да я разточа. Тестото се разточва тънко с точилка направо върху хартията за печене, поръсена с малко брашно. Намазва се леко с доматен сос. Преди години гледах едно интервю с един майстор на пицата, който разказа доста интересни неща и сподели, че с доматения сос не бива да се прекалява, защото тестото става глетаво. Оттогава се съобразявам с този факт и винаги слагам по мъничко. Самия сос приготвям от един добре узрял домат, обелен и с премахнати семки, 1-2 с. л. концентрирано доматено пюре за подсилване на вкуса, съвсем мъничко зехтин, сол, черен пипер на вкус и малко подправки по избор (пресни или сухи). По желание може да добавите и половин до 1 скилидка чесън. Той е само за аромат, не прекалявайте с него. Всичко се пасира до гладкост и разточените основи за пица се мажат тъничко с този сос. Гарнират се по желание (в случая с прошуто кото и разни италиански сиренца) и се пекат в предварително загрята на 200 градуса + вентилатор фурна до готовност. Готовите пици, още горещи, гарнирайте с нещо свежо и полейте с тънка струйка зехтин преди сервиране.
 
 
На места тестото се надува и се получават въздушни джобчета, а когато го погледнете отдолу, ще видите каква прекрасна добре изпечена коричка има. На вкус е просто фантастично! Ако и вие, като мен и моето семейство, сте почитатели на тъничките пици, ще ви допадне със сигурност :)
 
 
* В зависимост от гарнитурата на пицата обичам да овкусявам и самото тесто. Добавете 1/2 ч. л. от любимите си подправки (сухи) към основните съставки и ще имате пица с още по-богат аромат. Разбира се, това е опция. За получаването на неутрално тесто пропуснете подправките.

сряда, 11 юни 2014 г.

Бретонски мадлени

Бретонски, защото този път вложих в тях два типични за региона продукта - черно брашно и солено масло. Вероятно точно заради брашното (макар и в чисто символично количество) характерната за мадлените издутинка в средата не е толкова ярко изявена, въпреки че тестото престоя повече от час на студено, но все бухнаха добре. Ако не ви се нравят вкуса и плътността на черното брашно или пък не обичате солени нотки в десерта си, може спокойно да замените продуктите със стандартните бяло брашно и безсолно масло и ще имате прекрасни класически мадленки. Както и да ги направите, тези кексчета винаги са много вкусни и красиви, и винаги перфектно допълват хубавите следобеди, независимо от сезона :)

Бретонски мадлени


Необходими продукти:
 
2 големи пресни яйца
100 г. захар
100 г. полусолено масло
60 г. бяло брашно
20 г. черно пшенично брашно
1 равна ч .л. бакпулвер
1 прахче ванилия
 
 
Приготвяне:
 
Разтопете маслото и го оставете да се охлади. Разбийте добре яйцата със захарта и ванилията. Добавете към тях разтопеното охладено масло и разбъркайте. Смесете двата вида брашно и бакпулвера и ги прибавете към останалите продукти. Сместа трябва да е гладка, без бучки. Покрийте съда с фолио и оставете тестото за мадлени за поне час в хладилника. Издутинката в средата на тези кексчета се образува точно от температурния шок, който преживява студеното тесто в горещата фурна, така че не пропускайте този етап.
 
Загрейте фурната на 200 градуса. Напълнете формичките за мадлени най-много до 2/3 от обема им. Ако използвате метални формички, не забравяйте да ги намаслите и поръсите с брашно, за да не залепнат кексчетата. Силиконовите формички нямат нужда от намасляване, освен ако не са чисто нови и това ще им бъде първата употреба. Печете мадленките в средата на фурната, докато бухнат, хванат загар и крайчетата им покафенеят. Охладете преди консумация. От това количество продукти излизат 16-18 стандартни кексчета. Бон апети! :)